Младите българи продължават да ценят висшето образование повече от материалното положение при избора на партньор. Въпреки това финансовата стабилност остава значим фактор за жените, които търсят сигурност след брака.
Това сочат резултатите от проучване, поръчано от фондация „Фридрих Еберт“, обхванало младежи на възраст между 14 и 29 години в 12 държави от Югоизточна Европа. Изследването разглежда различни аспекти на живота на младите хора, включително критерии за избор на партньор.
Дипломата преди богатството
Сред най-бедните респонденти липсва ясно изразена ориентация към търсене на партньор с високо материално положение. В сравнение с предходните години, България се вписва в общата тенденция на региона. През 2014 г. едва 6% от младите са намирали богатството за маловажно, през 2018 г. – 7%, а към 2024 г. този дял нараства до 23,3%.
Същевременно обединените отговори „важно“ и „много важно“ за финансовия статус спадат до 38% — най-ниското ниво за последното десетилетие (сравнено с 55% през 2018 г. и 40% през 2014 г.).
Основен критерий при избора на партньор остава образованието, като 56% от младите го посочват като най-важно. Тук също се наблюдава спад спрямо 67% през 2014 г. и 63% през 2018 г.
Родителското одобрение: тенденция към самостоятелност
Родителското одобрение вече има по-малко значение за младите българи в сравнение със съседните държави. През 2018 г. 61% от анкетираните са считали мнението на родителите за важно при избора на партньор, докато през 2024 г. този дял спада до 39%. Само 22% определят родителското мнение като „много важно“.
Младите от по-бедни среди продължават да придават по-голяма тежест на родителското мнение, в сравнение с по-образованите и живеещи в градска среда.
Общо 90% от младите декларират, че се разбират добре с родителите си — тенденция, която остава стабилна през последното десетилетие.
Тийнейджърите и поколенческите различия
Тийнейджърите проявяват повече различия в мнението си спрямо родителите, но с напредването на възрастта (до 29 години) разбирателството се засилва. В градовете се наблюдават повече нюанси в отношенията, докато в селските райони преобладава по-традиционалистко отношение.
Повечето млади хора продължават да живеят с родителите си, но се отчита леко нарастване на дела на онези, които се отделят по-рано. Също така се увеличава делът на младите до 29 години, които живеят на семейни начала без официален брак.
Сексуалните нагласи и религията
Що се отнася до секса преди брака и девствеността като критерий за избор на партньор, 45,5% от анкетираните смятат, че това „никак не е важно“, докато само 10,6% му придават висока значимост. Девствеността остава сравнително незначителен фактор както в България, така и в останалите 11 държави от региона.
Религиозната принадлежност също губи своята роля: 32,4% от младите посочват, че тя няма значение при избора на партньор. Дори в селските райони, където традиционно се очаква религията да има по-голяма тежест, резултатите показват обратното.
Градове срещу села
Повечето млади хора (56,2%) живеят в големите градове, като най-голям е делът сред 14–18-годишните (67,2%). Само 7,8% от младежите живеят в села, като там е отчетен и по-голям дял на ниско образовани лица — 13,4%. Тези данни потвърждават продължаващата тенденция на обезлюдяване на малките населени места.
Материалното положение: между удобството и ограниченията
Анализът на субективната оценка за финансовото състояние показва, че най-голям дял от младите (33,7%) се определят като част от горната средна класа. Те могат да си позволят скъпи вещи, но не и покупка на нов автомобил или апартамент.
19,7% от младежите попадат в долната средна класа — осигуряват си храна, дрехи и обувки, но срещат трудности при придобиване на по-скъпи стоки.
Има ясна връзка между образованието и финансовото състояние: 40,4% от висшистите се причисляват към горната средна класа, а 16,6% – към богатите.
Раждането на деца: спад на значимостта
Докато през 2014 г. 80% от младите са считали раждането на дете за много важно, през 2024 г. този дял спада наполовина — до 50%. 13,4% от респондентите не смятат децата за приоритет.
Повечето все още предпочитат модел с две деца, като идеалната възраст за раждане на първо дете е между 26 и 30 години. Жените най-често посочват 25-26-годишна възраст като подходяща за първо дете.
Ръст на емиграционните намерения
Цели 74% от младите българи обмислят емиграция в чужбина, като водещият мотив продължава да е икономически — търсене на по-добър стандарт на живот и по-високи доходи. Най-значителен ръст на емиграционните намерения се отчита в България, Румъния и Хърватия — най-новите членки на Европейския съюз.
