Захарта и глюкозо-фруктозният сироп – съставки, традиционно свързвани със сладкарството – навлизат все по-масово в колбасите и месните полуфабрикати. Според проверка на вестник „Телеграф“, почти всяко второ такова изделие на пазара съдържа една от двете добавки, които специалисти често наричат „бяла смърт“.
Бившият министър на земеделието Кирил Вътев коментира, че захарта има обоснована роля в процеса на ферментация при сурово-сушените меса. Според него обаче употребата на глюкозо-фруктозен сироп в колбаси е нетипична и буди съмнения, тъй като той най-често се използва при фалшифициране на мед.
Д-р Сергей Иванов от Центъра по биология на храните посочва, че тези подсладители се добавят отдавна с цел подобряване на вкуса, особено в продукти, предназначени за деца. По думите му, от технологична гледна точка не са необходими, а присъствието им е по-скоро маркетингов подход за стимулиране на апетита.
Глюкозата е предпочитана от някои производители, тъй като се смесва по-лесно от кристалната захар, увеличава обема на крайния продукт и действа като стимулант за по-честа консумация.
Инж. Светлана Савова от Центъра за оценка на риска към Министерството на земеделието потвърждава, че употребата на захари в месни изделия е допустима, ако съответства на технологичните нужди. Тя обаче подчертава, че редовната и прекомерна консумация на тези добавки крие сериозни рискове – от натрупване на излишни килограми до развитие на диабет тип 2 и чернодробни заболявания.
Според експертите, традиционната българска кухня не прибягва до подобни добавки. В миналото при приготвянето на луканка се е използвала единствено селитра като консервант.
Заключението им е категорично – най-здравословният избор остава непреработеното, чисто месо, без добавени захари и подобрители.
