Съдържание
С въвеждането на таван от 15% за надценката на определени видове хляб от 1 юли, пазарът на хляб в България е на прага на значителни промени. Тази мярка ще важи до 31 декември 2024 г. и цели да ограничи увеличенията на цените на бял хляб, хляб „Добруджа“ и типов хляб, но вероятно ще има непредвидени последствия.
Какво означават промените?
От 1 юли търговците ще могат да добавят максимум 15% надценка върху цената, определена от производителя или вносителя на хляб. Въпреки това, производителите ще продължат да определят своите цени свободно, което означава, че цените могат да се покачват, дори и с новото ограничение на надценката.
Възможни последици за потребителите и търговците
Тази мярка вероятно ще засегне различно големите търговски вериги и малките магазини. Докато големите вериги могат да компенсират евентуални загуби чрез продажби на други стоки, малките търговци, които разчитат основно на продажбата на основни продукти, може да бъдат принудени да спрат предлагането на тези видове хляб. Според Доника Ризова от Сдружението за модерна търговия, по-малките магазини може да изпитат сериозни затруднения и дори да се стигне до изчезване на някои продукти от техните рафтове.
Каква е реалността на пазара?
Въпреки значителното поевтиняване на пшеницата през последните две години, цените на хляба не са намалели. Министерството на земеделието отбелязва, че пшеницата е поевтиняла с 45% през този период, но цените на хляба в магазините са се покачили с около 9.5%. Причините за това са комплексни и включват различни фактори, като производствени разходи, логистика и търговски практики.
Какво казват експертите?
Икономисти и анализатори са скептични относно ефективността на тези мерки. Според тях, фиксирането на търговската надценка само за последния участник по веригата на доставки може да доведе до увеличаване на цените от страна на производителите, което ще анулира ефекта от тавана на надценката. Това би могло да постави последния търговец в неизгодна позиция, което дори може да доведе до продажба на загуба или напускане на пазара.
Потреблението и предпочитанията на потребителите
Данните от Националния статистически институт показват, че потреблението на хляб намалява с времето, като през първото тримесечие на 2024 г. средният месечен консумационен обем на човек е около 6 кг, което е спад спрямо предишни години . Също така, има нарастващ интерес към специалните видове хляб, като такива със семена, хляб с квас и ръжен хляб, които не попадат под ограниченията на новата мярка и се предлагат на по-високи цени.
Очаквани ефекти и бъдещи промени
Мярката за таван на надценката може да има краткосрочен ефект за стабилизиране на цените до края на годината. Въпреки това, без задълбочен анализ и контрол от страна на държавните институции, съществува риск от деформиране на пазара. Не е ясно как и кой ще следи за спазването на новото изискване и какви ще бъдат санкциите при нарушения.
В заключение, въвеждането на таван на надценката от 15% за определени видове хляб е мярка, която ще донесе сериозни предизвикателства за пазарните участници и потребителите. Очаква се, че тази промяна ще доведе до значителни размествания на пазара и ще изисква внимателно наблюдение и евентуални корекции.
