Законодателят е предвидил хипотеза в разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), при която работникът или служителят има право да прекрати трудовия договор с работодателя си без предизвестие, когато „работодателят забави изплащане на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс, или по общественото осигуряване“, обясняват експертите от КТ „Подкрепа“.
Необходимо е да са налице следните условия:
- действащ трудов договор;
- забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение от страна на работодателя, считано от датата, на която е трябвало да бъде направено плащането;
- писмено изразена воля на работника за прекратяване на трудовия договор под формата на заявление.
В конкретния случай е налице действащ трудов договор от 30.08.2006 г. Вземането е безспорно по основание и размер и е изискуемо, считано от 05.09.2024 г. Служителят може да избере дали да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, на основание чл. 326 от КТ, или да направи това поради забава в изплащането на трудовото възнаграждение, тъй като са налице четири месеца забавяне на заплатата от страна на работодателя.
Според действащото законодателство е достатъчно закъснение от 1 ден, за да обоснове правото на работника или служителя по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
Липсата на парични средства не освобождава работодателя от задължението своевременно да изплати трудовото възнаграждение.
Заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение се предоставя на работодателя в два екземпляра. Единият остава при работодателя, а върху другия се завежда входящ номер и дата на документа, след което се връща на работника или служителя.
При прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят дължи обезщетение на работника или служителя в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие, при безсрочен трудов договор, съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ.
Освен това работникът или служителят може да прекрати трудовото правоотношение по взаимно съгласие (чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ). В този случай обаче той няма право на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ.
Независимо от избраната възможност за прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или служителят има право да търси дължимото неизплатено трудово възнаграждение както доброволно, така и по съдебен ред.
Важно е заявлението по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ да бъде връчено лично или изпратено с препоръчано писмо или куриер със заверка на съдържанието (например „Заявление на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ“) до точния адрес на работодателя.
