Съдържание
Основната заплата на народните представители вече надхвърля 8 000 лева, показват последните данни на Националния статистически институт за третото тримесечие на 2025 г. Това е само базовото възнаграждение, върху което се начисляват допълнителни суми за участие в комисии, заемани длъжности и професионален опит.
Съгласно правилника на Народното събрание, заплатите на депутатите се преизчисляват всяко тримесечие. Размерът им се определя като трикратната стойност на средната заплата в обществения сектор за последния месец на тримесечието. През септември средната заплата в публичния сектор е 2 668 лева, което прави основната депутатска заплата 8 004 лева.
На това се добавят надбавки:
-
15% за участие в комисии,
-
25–35% за заместници и шефове на комисии и парламентарни групи,
-
1% на година стаж,
-
10% за научна степен „доктор“ и 15% за „доктор на науките“.
Лидерите на държавата
Промените се отразяват и на възнагражденията на най-високите държавни ръководители:
-
Председателят на Народното събрание и премиерът вече взимат по 12 406 лева.
-
Президентът получава двойна депутатска заплата – над 16 000 лева, към които също се добавят проценти за стаж.
Средната заплата в страната и секторните различия
За сравнение, средната месечна брутна заплата за страната през септември е 2 580 лева, като продължава разликата между публичния и частния сектор – работещите в частни фирми получават средно 2 550 лева. На тримесечна база средната заплата леко намалява с 0,9%, но на годишна се увеличава с 12%.
Най-високи доходи през тримесечието са отчетени в секторите:
-
Информация и творчески продукти; далекосъобщения – 5 512 лева,
-
Финанси и застраховане – 3 716 лева,
-
Производство и разпределение на енергия и газ – 3 539 лева.
Най-ниски остават възнагражденията в хотелиерството и ресторантьорството – средно 1 586 лева.
Минималната заплата и директивата на ЕС
Междувременно Съдът на ЕС отмени част от директивата за адекватност на минималните заплати, която България трябваше да въведе. Отпадат конкретните критерии за определяне на МРЗ, включително покупателната способност, нивото и растежът на заплатите и производителността.
Все пак директивата остава в сила и се приветства от синдикатите. Основните референтни точки за адекватност – 50% от брутната средна заплата или 60% от медианната – продължават да се прилагат.
