В Жеравна официално започна Фестивалът на фолклорната носия. И тази година се очаква хиляди посетители да се потопят в неповторимата атмосфера и да се доближат до бита на българите отпреди близо 150 години.
„Емоцията, която може да изпиташ тук – начинът, по който гората те обгръща, музиката, хората в красиви носии – просто е неописуема. Няма как да не искаш да се върнеш отново“, споделя Моника Иванова.
„Искаме да покажем нашите хора и нашите танци“, казва Димитър Яков от Петрич. „Горд съм, че съм българин и че българите пазят нещо, създадено от техните баби и дядовци – най-богатия фолклор в ритмично отношение на планетата“, допълва хореографът Христо Димитров, основател на фестивала в Жеравна.
За Иванка Христова, която е на 85 години и присъства от самото начало на проявата, събитието е „като среща с предците“. „Това е нещо, което идва от много далеч и трябва да стигне до нашите внуци, за да разберат какво значи да си българин“, казва тя. Диди пък пристига за пореден път – този път с двумесечната си дъщеря Яна. „За мен това място е най-прекрасното на света и искам тя да го усети още от мъничка“, споделя младата майка.
Мартин, баща на малкия Симеон, допълва: „Така детето от малко ще се запознае с българщината – със звуците, музиката, танците, хората и носиите.“
Всички гости в Жеравна са облечени в народни носии, а някои носят дрехи, съхранявани повече от век. „Тази носия е на повече от 100 години и е предавана от поколение на поколение. Огромна емоция е да я носиш“, разказва Моника Иванова.
Диди допълва: „Аз съм от Добруджа, а носията е македонска. Когато чух музиката тук, нещо се случи с мен – почувствах сила.“ Никол също е щастлива да бъде част от събитието: „Носията е напълно автентична, много стара, и за мен е чест да я нося.“
„Описвам го като духовно преживяване, истински катарзис“, казва Димитър Яков. „Чувството не може да се опише – то трябва да се преживее. Всички хора тук сякаш са от една кръвна група“, добавя Иванка Христова.
Основателят Христо Димитров е категоричен: „При никакви обстоятелства не се говори лошо за България. За народа ни – само добро. Ако искаш да кажеш нещо лошо – по-добре мълчи.“
Сред най-вълнуващите моменти бе и нестинарският обред. След танца върху жаравата Станислав Камалиев пренесе десетки деца през огъня за здраве. „Ние, нестинарите, носим вярата в себе си – вярваме, че иконите, които носим, ни пазят. Всяка българска традиция е съхранявана векове и е грехота да я захвърлим. България без традиции не е България“, казва той.
