Новo проучване, публикувано в списание Science и цитирано от CNN, се опитва да обясни защо не можем да си спомним никакви подробности от най-ранната си възраст. Не че спомените не съществуват – просто в по-късен етап от живота си нямаме достъп до тях, обясняват изследователите.
В изследването са участвали 26 бебета на възраст между 4,2 и 24,9 месеца. Те са разделени на две възрастови групи: под 12 месеца и между 12 и 24 месеца. По време на експериментите бебетата са били поставени във функционален ядрено-магнитен резонанс (fMRI), докато са им били показвани уникални изображения, всяко с продължителност от две секунди.
В търсене на спомените: хипокампусът под лупа
Основната цел на учените е била да проследят активността на хипокампуса – мозъчна структура, свързана с емоциите, паметта и автономната нервна система.
„Хипокампусът е разположен дълбоко в мозъка и не се вижда със стандартните методи. Затова разработихме нов подход, за да изследваме паметта на бебетата чрез ядрено-магнитен резонанс“, обяснява д-р Ник Турк-Браун, водещ автор на проучването и професор по психология в Йейлския университет. Той отбелязва, че досегашните изследвания обикновено се провеждат, докато бебетата спят, тъй като в будно състояние са твърде подвижни, не могат да следват инструкции и имат кратък период на внимание.
Познаване чрез поглед
След пауза в експеримента на децата са показани по две изображения – едното вече видяно, другото ново. Чрез проследяване на движенията на очите учените установяват дали бебето разпознава познатия образ. Ако то се фокусира по-дълго върху него, това е сигнал за разпознаване и припомняне.
„Движенията на очите са надежден индикатор за паметта и категоризацията при бебета“, казва д-р Симона Гети, професор по психология в Калифорнийския университет в Дейвис. „Бебетата гледат това, което намират за интересно – този техен спонтанен избор разкрива как работи паметта им.“
Какво показват сканиранията?
При анализ на сканиранията учените установяват, че хипокампусът е значително по-активен при по-големите бебета, когато обработват вече видяна информация. Освен това само при децата над 12 месеца се наблюдава активиране на орбитофронталния кортекс – зона от мозъка, важна за вземане на решения и разпознаване на модели, свързани с паметта.
„Удивителното в това изследване е, че показва активиране на хипокампа дори при възприемане на сравнително незначими стимули“, казва д-р Лила Давачи, професор по психология в Колумбийския университет, която не е участвала в проучването. Това, според нея, е доказателство за ранната активност на паметовите механизми при децата.
Паметта расте с мозъка
Остава въпросът защо спомените от ранното детство остават недостъпни по-късно в живота. Турк-Браун смята, че това може да се дължи на начина, по който мозъкът обработва информация в най-ранната възраст. Според него хипокампусът може да не получава достатъчно „ключови думи“, за да „търси“ и извлича спомена така, както е бил съхранен.
Междувременно, в тази възраст мозъкът претърпява бурно развитие – от езикови и двигателни умения до бърз растеж на самия хипокампус. Всички тези промени вероятно играят роля за начина, по който паметта се формира и съхранява.
Уроци за родителите
Какво означава всичко това за родителите? Според д-р Гети е важно да се осъзнае, че макар бебетата да не помнят преживяванията си съзнателно, те учат интензивно – от език и звуци до взаимодействия с околната среда и близките си хора.
„Бебетата започват да формират очаквания към членовете на семейството, да свързват думи със значения и да разбират света около себе си“, казва Гети.
Д-р Давачи допълва, че повторението играе ключова роля. Пеенето на една и съща песен или четенето на една и съща книжка създава усещане за сигурност и познатост, което укрепва връзката между родител и дете.
Заключение: Бебешката памет не е празна страница
Макар да не си спомняме първите си години, това не означава, че тези преживявания не са ни оформили. Напротив – те създават основите за това кои сме. Ранното детство не е период на бездействие, а на интензивно учене и развитие.
„Предоставянето на възможности за визуално и сетивно изследване още в ранна възраст е ключово за изграждане на умения за учене“, обобщава Гети.
