Старото българско кино е истинска съкровищница от крилати фрази, които се повтарят с усмивка и до днес. Тези реплики са дълбоко вкоренени в културата ни, носят носталгия, хумор и неподражаемия дух на едно незабравимо време.
От вечните класики като „Оркестър без име“, „Опасен чар“ и „Дами канят“ до емблематичната лента „Вчера“ – героите оставиха след себе си цитати, които не остаряват.
В тази селекция ще си припомним 33 от най-култовите реплики от златния фонд на българското кино, които продължават да живеят в езика и в сърцата ни.
- -Като говориш с мен, ще мълчиш! (Дами канят, 1980)
- – Само от добър приятел се става качествен предател. (Вчера, 1988)
- -Ай сиктир, ще й свиря десет дена под прозореца! Да не е Лайза Минели? (Оркестър без име, 1982)
- -Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път! (Куче в чекмедже, 1982)
- -Няма да си играем тука на абстрактен хуманизъм. Сега ще видите вий, кон боб яде ли! (Вчера, 1988)
- -Не съм казвал, но пак повтарям. (Вчера, 1988)
- -Бийтълс… Бийтълс… К’ви са тия маймунски танци, вземете изтанцувайте по един валс, покажете че сте млади хора! (Вчера, 1988)
- -Имам да спя още 10 минути и идвам. (С деца на море, 1972)
- -То от кино не се забременява! (Вчера, 1988)
- – Това какво е? – Куче. Куче-касичка. – Куче? Старомодно… – Имаме модерни! Зар-касичка и шлем-касичка. – Това куче защо е зелено? – Това е крокодилче! – Така ли? Защо не пише? – Заяжда. От влагата… – Лошо! Лошо, другарю… – Седларов. – Лошо, Седларов, лошо! (Опасен чар, 1984)
- -Как може истината да се дели на две? Тя цялата истина е една. Аз на това ги уча всеки ден, че всички деца са равни. Поне докато са в училище. (Вчера, 1988)
- -Вече не се казва да построим кочина, вече се казва да реализираме кочина! (Опасен чар, 1984)
- -Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче. (Опасен чар, 1984)
- -Икономията е майка на мизерията. (Опасен чар, 1984)
- -Парите са тор, от която изникват красиви цветя. (Опасен чар, 1984)
- -Кокошка може да долети отвсякъде, яйце не! (Господин за един ден, 1983)
- – Ама и между софиянците имало големи серсеми. – Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има. (Баш Майстора – На море, 1982)
- -Вземи ме, лодкарьо, на своята ладия лека. (Дами канят, 1980)
- -Млад съм бе! Живее ми се! (Оркестър без име, 1982)
- – Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ми взе! Ти мани ме мене, ами кокошките спряха да снасят, при 20 кокошки – яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбардират, бомбардират, па спрат. Какво беше това чудо, какво беше това изкуство? (Оркестър без име, 1982)
- -Ти какво си мислиш, ма? И ние пушим цигари Кент и ядем бонбонки Тик-Так! (Оркестър без име, 1982)
- -Паднал й бил гласът! Ами че наведи се да си го вземеш! (Оркестър без име, 1982)
- -Може да е “Сейко”, но е назад. (Оркестър без име, 1982)
- -Ау, ти знаеш ли че имаш страшни очи! (Дами канят, 1980)
- -Ей, голям човек е дакелът! (Топло, 1978)
- -Едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто е да го направиш. (Мъжки времена, 1977)
- -Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам. (Вилна зона, 1975)
- -Въх, уби мъ! (Криворазбраната цивилизация, 1975)
- -Турското ни кафе е виетнамско (Селянинът с колелото, 1974)
- – А какво е командировка? – Когато ти плащаш, е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт. (С деца на море, 1972)
- – Ай, ожени се, че да има време да се разведеш. (Мoмчето си отива, 1972)
- – Когато татко се ядоса на мама, чупи чаши. Това е, защото жена не се удря. Ама е по- скъпо.(Таралежите се раждат без бодли, 1971)
- – Риба, ама цаца… – Цаца, ама риба! (Кит, 1970)