Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) е от ключово значение за всеки шофьор, тъй като има за цел да обезпечи финансовите вреди, причинени при пътнотранспортни произшествия. Въпреки това, все по-често граждани сигнализират, че застрахователите не изплащат пълния размер на дължимите обезщетения. Това води до ситуация, при която пострадалите, макар и невиновни, са принудени сами да покриват разходите по възстановяване на автомобилите си.
Потърпевшите възприемат това като несправедливо – след като не са виновни за нанесените щети, защо трябва те да поемат финансовата тежест? Според организацията „Активни потребители“, тази практика на практика обеднява гражданите, въпреки че законът предвижда обезщетение, равно на реално претърпените вреди.
Как застрахователите обосновават по-ниски обезщетения?
Сигналите сочат, че компаниите използват различни методики и вътрешни правила, за да оправдаят изплащането на занижени суми. Те твърдят, че се придържат към наредби и експертни оценки и че предоставеното обезщетение е достатъчно. Това налага преглед на реалната практика, за да се установи какви са правата на потърпевшите съгласно Кодекса за застраховането (КЗ), какви са механизмите за защита и кои институции упражняват контрол.
Какво представлява застраховката „Гражданска отговорност“ и защо е задължителна?
Основната функция на застраховката е да покрие отговорността на застрахованите лица за причинени имуществени и неимуществени вреди на трети страни. Тя не покрива щетите по автомобила на виновния водач или неговото имущество – целта е да се защитят интересите на пострадалите. Задължителността на тази застраховка създава сигурност и предвидимост в обществения живот и гарантира защита при настъпване на инцидент.
Следователно всеки водач е не само длъжен да притежава такава полица, но и има право да бъде напълно информиран относно правата си и начините да ги упражни в случай на спор.
Правото на пълно обезщетение
Според чл. 386, ал. 2 от КЗ, застрахователното обезщетение следва да е равно на действително претърпените вреди към момента на инцидента, но не може да надвишава максималния лимит на отговорност, определен по договора. Този лимит представлява най-високата сума, която застрахователят изплаща, като за имуществени щети той е минимум 1 300 000 евро, а при телесна повреда или смърт – 6 450 000 евро.
Чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ задължава застрахователя да понесе отговорността на застрахования спрямо пострадалите лица в границите на полицата. Щетите следва да се оценят според действителната стойност на увреденото имущество, т.е. по каква пазарна цена може да бъде закупен аналогичен елемент.
Законът различава два вида стойности:
-
Действителна застрахователна стойност – цената, по която може да се закупи идентичен актив към момента.
-
Възстановителна стойност – стойността за възстановяване на имуществото в предишното му състояние, включително разходи за доставка, монтаж и др., без обезценка (чл. 400 от КЗ).
Така например, независимо от възрастта на автомобила, ако бронята му е повредена, необходимите средства за възстановяване са аналогични на тези при нова кола. Това изключва възможността да се прилага амортизационна обезценка при оценка на щетата.
Данни от съдебната практика
Анализ на 133 съдебни решения, извършен от „Активни потребители“, показва, че застрахователните компании първоначално изплащат средно едва 24,68% от вредите, които съдилищата впоследствие признават като реални. Това означава, че обезщетенията са около четири пъти по-ниски от реалната стойност на щетите.
Според данни на Комисията за финансов надзор (КФН), между 13 000 и 14 000 претенции годишно остават без уважение. Това се припокрива с установената съдебна практика, според която приблизително 25% от исковете не водят до изплащане на каквото и да било обезщетение.
Кой изплаща и колко?
В проучването са изключени компании, по чиито съдебни дела не е открита информация или няма публично достъпни решения – например „Евроинс“, „Армеец“, „Групама“, „Алианц България“ и др. Това не означава автоматично липса на проблеми, а по-скоро липса на данни за анализ.
Общата стойност на претендираните вреди в разгледаните 133 дела възлиза на 784 913,67 лв., а изплатените обезщетения – само 193 737,36 лв. Съдът присъжда допълнителни 534 547,03 лв. обезщетения в полза на потребителите.
Интересно е и разпределението по категории:
-
При щети до 2000 лв. – средно изплатено обезщетение: 37%
-
До 5000 лв. – около 35%
-
До 10 000 лв. – около 36%
-
До 20 000 лв. – около 42%
-
Над 20 000 лв. – само около 22%
Тези стойности се отнасят до случаите, в които е платено поне частично обезщетение. В редица случаи потребителите не получават абсолютно нищо преди съдебното дело.
Анализът на съдебната практика сочи към ясно очертан проблем в системата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ – застрахователите често изплащат значително по-ниски суми от реалните щети. Това води до сериозни финансови последици за потърпевшите. Необходима е по-голяма прозрачност, обществен натиск и ефективен контрол от страна на регулаторите, за да се гарантират правата на потребителите.
