Президентът на Украйна Володимир Зеленски призова света да действа за смяна на режима в Русия и за конфискуване на руските авоари, вместо те само да бъдат замразявани. Украинският лидер отправи този призив чрез видеоконферентна връзка с участниците в конференция, с която се отбелязва петдесетата годишнина от сключването на Хелзинкския заключителен акт – историческо споразумение, подписано между Източния и Западния блок през 1975 г., гарантиращо неприкосновеността на границите. Този принцип беше грубо потъпкан от руската инвазия в Украйна, припомня Франс прес.
Необходимост от промяна на режима и конфискация на активи
„Вярвам, че Русия може да бъде подтикната да сложи край на тази война. Тя я започна и може да бъде принудена да я прекрати,“ заяви Зеленски няколко часа след поредната среднощна руска атака по Украйна, в която загинаха 6 души и над 50 бяха ранени.
Украинският президент подчерта, че ако светът не цели промяна на режима в Русия, Москва ще продължи да дестабилизира съседните страни дори след края на войната. Той пледира и за пълна конфискация на руските авоари.
„Признателен съм на всички, които прилагат санкции срещу Русия и подготвят нови,“ увери Зеленски. „Но ние трябва да блокираме напълно руската военна машина, да пресечем нейната оръжейна индустрия, да ограничим нейните печалби от енергетиката и да използваме всички замразени руски авоари, включително и богатствата, произтичащи от корупция, за да защитим света срещу руската агресия.“
„Време е да конфискуваме руските авоари, а не само да ги замразим, да ги конфискуваме и да ги използваме в служба на мира, а не на войната,“ добави той.
Хелзинкският заключителен акт и нарушени принципи
Конференцията беше открита от Елина Валтонен, действащ ротационен председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и министър на външните работи на Финландия. Речи произнесоха и други високопоставени гости, като генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и върховния комисар на ООН за човешките права Фолкер Тюрк.
Русия също беше представена на форума, въпреки че миналата седмица говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че няма да участва високопоставен руски представител.
На 1 август 1975 г. Източният и Западният блок подписват Хелзинкския заключителен акт – историческо споразумение между 35 страни, сред които СССР и САЩ. То води до създаването на ОССЕ, в която днес са обединени 57 страни. Сред ключовите принципи, вписани в документа, фигурират суверенитет на държавите, неприбягване до заплаха или до използване на сила, а също неприкосновеност на границите.
„Държавите по споразумението се обявяват за взаимната неприкосновеност на всички техни граници, както и на тези на всички страни от Европа и се въздържат следователно сега и в бъдеще от всякакво нарушаване на тези граници,“ се казва в текста.
Тези ангажименти бяха поставени под въпрос от мащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г., което предизвика най-сериозната криза в историята на ОССЕ, посочва Франс прес.
Бъдещето и Финландия като пример
„Сигурен съм, че ще дойде денят, в който Украйна ще живее в мир. Ще настъпи времето, в което Русия ще бъде принудена да признае истинските ѝ граници. Този ден ще дойде, защото Европа остава единна,“ заключи Зеленски.
Киев напразно настоява за изключването на Русия от ОССЕ. През юли 2024 г. Москва обяви, че суспендира участието си в Парламентарната асамблея на ОССЕ, но страната все още е член на организацията.
Като пример за дестабилизиращи действия на Москва, Финландия затвори границата си с Русия през декември 2023 г., след като на нейна територия пристигнаха около 1000 мигранти без визи. Хелзинки смята, че това е нарочно организирано от Москва, за да дестабилизира нейната съседка, твърдение, което Кремъл отрича. В момента по границата се строи гранична ограда с дължина 200 километра, която трябва да бъде завършена през 2026 г.
