Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите и съпредседател на Българската аграрна камара, изрази сериозна загриженост по време на Деня на полето край Балчик. Той подчерта, че липсата на влага в почвата е общонационален проблем. Разликите в състоянието на посевите се дължат на температурните разлики – например, край морето е малко по-хладно, което е предпазило слънчогледа от пълно унищожение.
Според Проданов положението с пролетните култури е критично навсякъде. Метеорологичната прогноза за следващите две седмици не дава надежди за съществено подобрение. „Най-вероятно при слънчогледа ще се повтори сценарият от миналата година за много ниска реколта. При царевицата ситуацията е трагична“, обясни той. Царевицата е култура, която изисква много влага и има по-слаба коренова система, което я прави особено уязвима при суша, ако не се полива.
За разлика от пролетниците, прогнозите за пшеницата са добри. „Пшеница има предостатъчно, вероятно ще приберем около 6,5 – 7 млн. тона“, съобщи Проданов.
Миналата седмица в Брюксел се проведе важна среща между земеделската организация „Копа и Коджека“ и Европейската комисия (ЕК) относно проекта на многогодишната финансова рамка на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода след 2027 г. Илия Проданов присъства на срещата и сподели своите опасения.
„Намираме се в много начален етап, но предложението на ЕК няма нищо общо с досегашната финансова рамка на ОСП“, заяви той. По думите му, новият бюджет е структуриран по напълно различен начин, като всички средства са обединени в един „мегафонд“. Това е силно притеснително, но има сериозен отпор от страна на Европейския парламент и Европейския съвет. Предстоят доста „бурни преговори“ през следващите две години. Проданов обобщи, че парите за агросектора в Европа намаляват, докато инфлацията се увеличава, изяждайки средствата, получавани по линия на ОСП.
Едно от най-големите опасения е, че при така предложения проект на ЕК аграрният сектор в България ще трябва да се конкурира за средства с другите министерства, тъй като парите ще се разпределят по сектори.
Проданов подчерта, че най-големият проблем е намаляването на средствата за ОСП. В настоящия програмен период, който приключва през 2027 г., за ОСП са предвидени почти 400 милиарда евро. В новата финансова рамка тази сума е с около 30% по-малко – 294 милиарда евро.
„С изискванията към агросектора за екология, зелена политика и други, производителите стават неконкурентоспособни на страни извън Европейския съюз – Русия, Украйна, Северна Америка, Южна Америка, Азия, които са големи производители. Ще стигнем дотам, че няма да има кой да произвежда в Европа, ако няма някаква преосмислена промяна в политиката на Европа“, категоричен е Проданов.
Според проекта, България трябва да получи около 22,4 милиарда евро, от които за ОСП са около 7,5 милиарда евро. Тази сума е почти същата като през сегашния програмен период. Проблемът обаче ще дойде от националното съфинансиране, което може да варира от 30 до 80 процента. Това може да създаде трудности за България, тъй като в бюджета няма достатъчно пари.
Проданов разказа, че е задал въпрос на срещата в Брюксел: „Как вижда ЕК да изравни плащанията в агросектора в страните в Европа?“. Отговорът е бил, че националните планове ще ги пишат отделните държави.
