Жена, която твърди, че е била дрогирана и сексуално насилена от осъдения престъпник Джефри Епстийн, разказа публично за преживяното в интервю за BBC Newsnight.
Жертвата, представена с псевдонима Ники, споделя, че се е запознала с Епстийн на 19-годишна възраст, докато работела като модел. По думите ѝ, след като му направила масаж в имението му в Палм Бийч, той ѝ предложил чаша вода. Малко след като я изпила, тя изгубила съзнание за няколко часа и предполага, че през този период е била изнасилена.
Ники разказва, че първоначалните им контакти започнали с масажи, като Епстийн настоявал тя да свали горната част от облеклото си. При следваща среща той се опитал да разкопчае дънките ѝ и упражнил натиск за сексуален контакт. Тя отказала и направила опит да напусне. Преди да си тръгне обаче, той отново ѝ предложил вода – след което тя не си спомня нищо за период от около 12 часа.
Когато се събудила, тя се чувствала зле и забелязала признаци за сексуален контакт, въпреки че няма спомени за случилото се. Жената споделя, че е преминала през различни терапевтични методи в опит да възстанови паметта си, но без резултат. Според нея най-вероятното обяснение остава, че е била упоена и подложена на сексуално насилие.
По-късно, при нова среща между двамата, Епстийн направил коментар, от който тя заключила, че е бил интимно с нея, докато е била в безсъзнание. Това допълнително засилило подозренията ѝ за случилото се.
След преживяното Ники изпаднала в тежко психологическо състояние и дори имала мисли за самоубийство. Днес тя призовава Министерството на правосъдието на САЩ да публикува всички оставащи документи, свързани със случая „Епстийн“.
През миналата година президентът Доналд Тръмп подписа закон, който задължава разсекретяването на материалите по разследването. Въпреки че милиони документи вече са публично достъпни, около два милиона файла все още не са публикувани. Това предизвиква сериозно недоволство както сред жертвите, така и сред законодателите.
Ники критикува и самото наименование на закона, като подчертава, че използването на името на Епстийн продължава да насочва вниманието към извършителя, вместо към пострадалите. Тя настоява общественият фокус да бъде върху жертвите и тяхната справедливост.
