Отговор на този въпрос дават експертите от Министерството на труда и социалната политика.
Когато служител работи на непълно работно време, размерът на платения годишен отпуск се изчислява съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Според нея, работникът има право на отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.
Съгласно чл. 355, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), за един ден трудов стаж се признава времето, през което служителят е работил поне половината от законоустановеното работно време за деня по едно или повече трудови правоотношения.
Ако служителят работи поне половината от законоустановеното работно време, той има право на платен годишен отпуск в пълен размер – минимум 20 работни дни за календарната година.
В случай че трудовият договор е за 2 часа на ден, трудовият стаж се изчислява по реда на чл. 355 от КТ. Времето, което се признава за стаж, се натрупва на база изработените часове, дни и месеци, а размерът на отпуска се определя пропорционално на признатия трудов стаж.