Общинският съвет ще гласува на сесията днес бюджета на Пловдив в размер на 684 млн. лева, ако финансовата рамка не се завиши с някой милион по време на дебатите. В 33-годишната история на демократичното управление няма случай местният парламент да не одобри бюджета, колкото и люти спорове да са водени за приходите и разходите.
Кметът Костадин Димитров със сигурност ще получи подкрепа за първия си бюджет, защото си осигури мнозинство от тройна коалиция. Съветниците на ГЕРБ (13 представители) могат да разчитат на подкрепата на „Съединени за Пловдив (8) и „Браво, Пловдив” (5), която формация получи апетитни места в изпълнителната власт на Общината в последните дни.
Негласната коалиция има общо 26 съветници,
колкото е и минималният кворум за взимане на решения при общо 51 избраници. Има риск някой от тях да отсъства от стратегическото заседание, затова градоначалникът се надява рамо да му дадат и от други политически сили. Местният парламент е раздробен на осем партии и коалиции, но нито една от тях няма мнозинство, което прави невъзможно управлението на новия кмет без партньори извън неговата партия ГЕРБ.
Очаква се, освен от неформалната тройна коалиция, гласове в полза на бюджета да дойдат от „Има такъв народ” (4-ма съветници) и ДПС, представлявано от двама избраници.
Втората по големина група
„Продължаваме промяната – Демократична България” ще гласува против.
Решението на 10-те нейни представители е политическо, с основни мотиви -липсата на реформи, недостатъчното финансиране за детски заведения и зелени площи, завишеният план на приходите, за които няма сигурност, че ще бъдат изпълнени. С други думи – отрицателният вот е срещу модела, залаган през всички години на управлението на ГЕРБ в Пловдив от 2011 г. насам. „В проекта на бюджета се очертават същите проблеми, които ще се задълбочат”, счита Веселина Александрова от ПП – ДБ.
Против се обявиха и четиримата съветници от БСП, като изтъкнаха ред причини, включително липсата на ефективни мерки за подобряване на трафика, градския транспорт, чистотата, градините и парковете. Петимата от „Възраждане” са принципно срещу ГЕРБ, но в политиката никога две плюс две не прави четири.
Мнозина избраници все пак си дават сметка, че
управление без бюджет означава да се блокира градът
и работата на администрацията, на чиито плещи се пада отговорността за 11 000 работещи в учебните, детските, социалните и културните заведения. При такива критични ситуации законът за публичните финанси предвижда да се харчат по 1/12 от бюджета за предходната година. Това означава да се спре финансирането на започнатите улични ремонти и на строителните обекти, замразяване на заплатите и заложеното в капиталовата програма проектиране.
В бюджета за 2024 г. няма изненади и той повтаря в общи линии финансовите планове, приемани в последните години, но с лек ръст с оглед на инфлацията. Сумата от 684 млн. лева се получава от сбора на държавната субсидия – почти 384 млн., и собствените приходи за 300 милиона, които Община Пловдив очаква от местните данъци, такси, наеми, продажби.
В сравнение с миналата година, когато бяха одобрени приходи и разходи за 655 млн. лева, сега отново се залага ръст, но предимно в частта държавна субсидия заради 10- процентното увеличение на заплатите. При планирането на собствените приходи кметският екип е по-предпазлив и предвижда по-малко средства, защото през 2023 г. са събрани едва 67% от местните данъци и такси, които поне на този етап не са променени.
Костадин Димитров е на мнение, че бюджетът е реалистичен и представлява
плавен преход от предходния към новия мандат,
което включва завършване на започнатите обекти и подготовка на проекти, за да се тръгне догодина с надеждата за летящ старт.
Заплатите „изяждат” почти половината от парите, предвидени в бюджета – 354 млн. лева с осигуровките и възнагражденията извън трудовите договори. Увеличението от 10% влиза в сила със задна дата от 1 януари и е предвидено за всички бюджетни звена, според постановлението на Министерския съвет.
Най-много пари (включително и за заплати) са планирани за образование, основно за общински училища, професионални гимназии и детски градини – 282,5 млн. лева.
За здравеопазването – предимно за детски ясли и кухни - се осигуряват 33 млн. лева, за социални дейности – 51,6 млн.
Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда получават 149 млн. лева. За култура и спорт са разпределени почти 75 млн. лева.
източник: марица
