Христо Крушарски, който повече от 30 години е бил сред най-близките хора до Иван и Тодор Славкови, разказва за техния живот, забавни моменти и тежки удари. Крушарски е бил единственият до Иван Славков в Сингапур през 2005 г., когато той е изключен от олимпийското движение.
Съмнения около смъртта на Тодор Славков
След трагичната смърт на Тодор Славков, за която прокуратурата обяви, че се е прострелял сам със законно оръжие, Крушарски изрази своите съмнения:
„Написа ми съобщение, че в него е проговорила Людмила Живкова и има мисия да направи килийно училище в село Асен. За мен е загадка защо не успя да завърши тази мисия. Не мога да повярвам, че той се е самоубил, познавайки него, баща му и дядо му“, споделя Крушарски пред Нова телевизия.
Той допълва, че е имал заръка от бабата на Тодор Славков да се грижи за него. „Тя беше уникален човек. Гръбнакът на всички, желязна жена. Дни преди да почине ми даде заръка да се грижа за Тодор Славков“.
Уроците от Тодор Живков
Крушарски разказва, че приятелството му с Иван Славков започва в едно кафене, след като той излиза от затвора. По-късно, през 1992 г., двамата отиват при Тодор Живков, за да поискат съвет за създаването на политическа партия.
„Тогава той ни попита дали имаме пари и ни каза да си ги запазим и да не се занимаваме с глупости“, спомня си Крушарски.
Той споделя, че е научил много неща от Тодор Живков, които използва и до днес: „Той ми казваше, че „българинът без чатал и ръжен не може да работи“. Българинът е готов да го почерпиш, но не и да работи. Това се наблюдава и днес“.
Според Крушарски, Иван Славков е бил изключително интелигентен човек, признат в света, но „нашата държава го очерни. Тя очерни цялата им фамилия“. Той добави, че Иван Славков никога не се е интересувал от пари.
